Безкраен Дух трепти върху ми.
Лъчи от Светлина шепти.
Пораждат те у мене думи
и в миг отварят ми врати.

С крила могъщи да премина
във свят, от Истина роден,
и там за птиците малцина
да бъда в Слово обдарен.

Любов в мелодия и рима
сърцето да пресътвори,
и Вечност чиста и незрима
на верните да подари.

Мечтите са въздишки бели
на уморените от скръб.
Те търсят чудните предели
на своя Утешител скъп.

Мирът Му светъл да ги гали,
а Изворът да ги пои.
И Огън жив да ги разпали,
та всеки Свят да устои.

Дали от стихове прозира
как много ги обича Той?
В сърцата им с Любов се взира
и мигом дава им покой.

С безкрайна нежност ги зарежда
и храни с ангелския хляб.
Да имат вяра и надежда
и никой да не бъде слаб.

Това е Смисълът да пиша,
когато Дух ме озари.
У мене Той Си има ниша
и в нея всякога гори.

Да бъде бляскава Менора,
която в тъмното блести
и всичките летящи хора
у Себе Си да приюти…

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)