(пророческо насърчение
за Сионовото състезание)

Притихнала е синевата
с Любов от Вечния Сион.
Прегърнал на Исус словата,
бегачът тръгва в маратон.

И той на попрището тича,
Венец от Правда закопнял.
С Любов Христова да обича,
докрай сърцето си раздал.

Съперници по вяра няма,
но радва се, когато в миг
у себе си съзира двама
да следват Божия Светлик.

Единият е той, бегачът,
но другият е Сам Христос…
След миг очите ще заплачат,
а устните мълвят въпрос:

„От Тебе ли получих Сила
да тичам в пътя си напред?
Не е ли вярата ми скрила,
че Ти Си силният атлет?

И горе Вечната награда
по право Твоя е, нали?
А пък на мене ми се пада
да съм след Теб, като че ли…“

Исус се спира и усмихва
на тези бликнали слова.
И в отговора Му притихва
възвишената синева.

„На Правдата Венец съм златен!
Награда съм Самият Аз!
Протичай Пътя безвъзвратен
със Мен до сетния си час!

Щом Аз съм първи, ти си втори!
Пребъдвай в Моите следи!
Че Славата те чака горе
за нов Живот да те роди…“

Игрище има във съдбата.
И състезание в Сион.
Но винаги на небесата
Един е с титла шампион.

Дано след Него всеки тича
със Сила в своите гърди,
та някога да заприлича
на вековечните звезди…

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)