Твориш ли пръст – пръстта ще я отнеме.
Държиш ли пясък – рони се навред.
Недей прахосва даденото време,
че то е заем, от Твореца взет.

Но всеки заем някога се връща
и лихвата се трупа и тежи.
А в тленно тяло – за духа ти къща,
как времето си той ще издължи?

Какво ще види, щом при Бог се върне,
далече горе – в Царството без тлен?
Ще може ли Твореца да прегърне,
събрал блага за Вечния Му Ден?

Съкровища, приготвени за Слава,
които зъл крадец не би отнел…
Какво на този свят си заслужава
усилия до сетния предел?

Безсмислено е пръст да се събира
и пълниш в нея чувства и мечти.
Че тленното все някога умира,
а вечното към Вечния лети.

И тъжно е, когато сред богати,
си носиш сиромашката торба…
Не те ли Бог на този свят изпрати,
дарил ти дух и избор за съдба?

С лъчи не те ли никога споходи?
С Любов не те ли никога дари?
И сто живота пътникът да броди
са празни, ако плам не го гори.

Твориш ли пръст – създаваш си верига.
И пясъкът в пустиня те държи.
А времето за Бога? То не стига,
защото е пришпорено с лъжи.

И тази е присъдата трагична
над тленните потомци на Адам.
От пръст родени – пръст да ги привлича,
понеже и сърцата им са там…

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)