Когато до кокал опира се нож
и силата нищо не струва,
насилникът вече е по-малко лош
и спира за миг да върлува.

Усеща в сърцето си смътния крах
от някаква гневна присъда.
По-страшен за него от възгласа „Бях“
е светлият смисъл: „Ще бъда!“

Но крив е грехът му. И никак не ще
от Правда да бъде изправен.
Катарзис не би пожелал въобще,
а някак на мира оставен.

И тази обреченост остро гнети
и мисли в поука събира,
че ножът не идва греха да прости,
когато до кокал опира.

И щом е човекът в усърдие лош –
Гневът е жесток, безпощаден.
Цар Ирод, пронизан със ангелски нож,
от червеи беше изяден…

Перото ми пише и думи твори,
та всеки дано ги разбира.
Когато човеците бъдат добри,
тях Гълъб с пера ще допира!

Че този е Смисълът в грешния век,
Надежда за всичките живи.
Човекът се ражда да бъде Човек,
а злите без разум са диви.

Остават завинаги в тъмната нощ,
където Гневът ги настига.
Когато до кокал опира се нож,
и с него – желязна верига…

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)