Във свят безбожен и неверен,
с лъжа душите поразил,
бъди с очи в Небето вперен
като един Натанаил.

Че слизат ангели отгоре,
тъй както Господ обеща,
да бъдат Вечната опора
от нашия Любящ Баща.

Не всеки може да ги види
със бляскавите им крила.
Затъват хората в обиди
и оскотяват в теглила.

В борба за хляба си насъщен,
в тревоги, в скърби, в земен гнет,
безверието ги затръшва
в тъмницата на враг проклет.

Да носят с месеци, години,
окови с тежки железа.
И няма „Господи, прости ни!“
дори в търкулната сълза.

Когато се промъкне здрачът
и властват мрак и тъмнина,
безмълвни ангелите плачат
пред всяка сторена злина.

Човекът с Дух се окрилява
и с вяра може да лети,
но трябва му сърце в жарава…
И от жаравата – мечти.

Ръце нагоре да протяга.
В молитвен зов да се крепи.
Да лепне по очите влага
и да не може да заспи.

Едва тогава чудо Свято
ще сбъдне новия му ден.
В сърцето ще нахлуе лято
с крила от ангел озарен.

И в Славата на Бог двамина
ще имат светли небеса,
да ходят в Райската градина
сред чудни капчици роса.

Небе, отворено от вяра,
в душата синьо ще трепти.
Строшил тъмницата на звяра,
помни: Натанаил си ти!

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)