Войната е отдавна тука.
Бучи над скръбните души.
И бесен дух, размахващ чука,
нечисти съвести троши.

Плътта, уви, не я съзира.
Тя вижда земните войни,
където хиляди умират
по хълмове и долини.

Светът не може да надскочи
обречения си затвор.
Виновник няма да посочи
за ничий крах или позор.

Събира труповете в яма.
Надъхва смъртните за бой.
Но страшната война голяма
пак няма да я види той.

Тя става явна чак след гроба,
оттатък смъртната врата,
където в мир или прокоба
духът посреща Вечността.

А той не може да загине
и бъдното да си спести…
Или безславен ще се срине,
или прославен ще блести…

Че има битка най-съдбовна
на злия мрак със Светлина.
И тя е страшната, вековна
и непрекъсваща война.

Победа в нея е възможна,
когато вярата е щит,
и всичката тъма безбожна
побегне в ужас страховит.

Че само и едва тогава
откъм Христовата страна,
човекът Злото побеждава,
платил най-скъпата цена.

И със венец на победител
напуска този свят без стон,
да влезе в тихата обител
на Благодатния Сион.

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)