Дворци от пясък ще се ронят
от напористите вълни,
дори особи със корони
да ги обвързват с бъднини.

Висока кула ще се срути.
Издигнат бент ще се строши.
Молитви ще висят нечути,
щом няма кой да утеши.

Блестящо злато ще ръждяса.
Среброто ще се потъмни.
А евтината висша класа
ще падне в черни дълбини.

Ще рухнат борси и пазари.
Валутите ще бъдат в крах.
Небесен Камък ще удари
нозете на велик монарх.

Светът ще рухне – стар, отровен.
По тъмен образ сътворен.
И в най-ужасните окови
ще чака Съдния си ден.

Змията под печат ще съска
от бездна, станала затвор.
И вече няма да е дръзка
в пръстта, приготвена за тор.

Изгубил всичката си слава,
сред езеро ще кряска звяр,
и във потоците от лава
ще бъде най-проклета твар.

Една утихнала планета
ще иска от Небето дъжд,
та всичката й тленност клета
да се измие изведнъж.

В катарзис Свят да потрепери.
Пред Бог да се смири съвсем.
А Той, от Вечните Си сфери,
да я превърне във Едем.

Написаното ще се случи.
Ще стане в бъдещите дни.
Дори сега да лае куче,
когато лъч го осени…

Дори сега да вдигат врява
къртици в лепкавата пръст,
Сам Господ времето скъсява
до този страшен земетръс…

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)