„Може ли слепец слепеца да води?
Не ще ли паднат и двамата в яма?“
(Лука 6:39)

Невидим нека да остана
с нищожна някаква следа.
Аз бях Заветната покана
от най-прекрасната Звезда.

Препънах в себе си мнозина,
че нямах земен ходатай.
И дявол челюсти раззина
със гняв да ме погълне май…

До днес със вяра оцеляла
превръщам себе си в слова.
И още е по чудо цяла
прошарената ми глава.

Че нея в злоба не пребиха,
тъй както Стефан зверове.
А той, дори в смъртта си тиха,
готов бе милост да зове.

Дано пребъда благодарен
с пелина тъжен и горчив.
Дори похулен и ударен,
но в моя Бог навеки жив.

Да нося страшната присъда,
каквато сам си пожелах.
От земните царе пропъден
и в паствата им – сиромах.

Творецът в мен пари не струва,
щом всичко свое подари.
На този свят не ще векува.
Не ще го слава озари.

За Кръста кандидати няма.
Пред Бог ще се явя самин.
И Той дано ме пусне Храма,
живот за който бях един.

Да ме почувства като рана,
която Сам е преживял…
Невидим нека да остана,
от слепи – стъпкан като кал.

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)