Животът бързо си отива.
Не може времето да спреш.
Едно имане, скрито в нива,
очаква да го прибереш.

Лежи си там, от памтивека.
Съкровище от Светлина.
Но между него и човека
пръстта е станала стена.

Реши ли някой да я рови
като къртица ще е сляп.
И вместо при богатства нови
душата му ще падне в трап.

А то, имането, си иска
посочения иманяр…
Водата Жива да разплиска
към Божия прекрасен Дар.

Пръстта усърдно да отмива,
без силата си да пести,
и види как в самата нива
Небесен бисерът блести.

С ръка простряна да го хване.
В сърцето да го съхрани.
Че той е Вечното имане
за всичките му бъдни дни.

И ако някой ме попита
какво богатство е това,
ще кажа с искреност открита:
На Господ Святите слова!

Със тях човекът придобива
за Вечния си дом копнеж…
Едно имане, скрито в нива,
очаква да го прибереш!

Ясен Ведрин
(Търсач на бисери)