Не се стремете към човешка слава.
Величие напразно пръска тя.
Велик е Онзи, Който повелява
било в живота или след смъртта.

Суетен е възходът на земята,
дори обсипан с власт или пари.
За кратко станал прицел за сърцата,
безбожникът все пак ще прегори.

В двубой неравен с тленната обвивка
ще сбръчка чело, скули и ръце.
И гордостта, като шампанско пивка,
горчилка ще е страшна на сърце.

На времето реката ще го влачи
към винаги последната врата,
където блясък нищичко не значи
след вече отлетелите лета.

Духът напуска плътската черупка
и, кой го знае, где ще отлети…
След славата останала е дупка,
и в нея никой няма да прости.

Там името престава да е златно
и вече няма твар да го цени.
Не ще се върне никога обратно
величието в миналите дни.

И истински Великият тогава
ще пише сетнината му отвъд…
Не се стремете към човешка слава,
че тя е ров в измамената плът.

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)