Крещи от гняв Иродиада
пред дух ужасен и жесток,
че царството й много страда
от Меча на един пророк.

Прокарва своите идеи
и в хората посява смут.
Царе нарочва за злодеи
и плаши общия уют.

Да падне тази нетърпима
и вечно дразнеща глава,
та мир във царството да има…
Какво по-нужно от това?

Възмездието заслужава
дори вестител на Христос,
а тя сърце да утешава
с глава на сребърен поднос…

Крещи от гняв Иродиада,
но друг е вече този свят.
Царете древни са във ада,
а имат днешните рахат.

Лисици тлъсти и доволни
със визии за земен рай,
лежат в леговища охолни
и мляскат, като казват: Дай!

Расте и се уголемява
един църковен Тиатир,
събрал от чародейства плява
в Иродиадиния пир.

А Мечът? Той ще се стовари
с Ръката Праведна на Бог
над всички нечестиви твари,
презрели Слово от пророк…

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)