Понесъл кръстните си рани
платих високата цена,
да дам най-светлите покани
на люде в грях и тъмнина.

Годините ми се вгорчиха
от блудница с огромна власт.
Търговците й се опиха,
царе я любиха в екстаз.

Сред шумни пирове, банкети,
тя земните души плени.
Поканите ми, неприети,
безумци стъпкаха встрани.

И жертвата от куп години
потъна тиха в печалта.
Доволни кучета и свини
докрай ме хулеха в калта.

Изпих си чашата горчива
до дъно в дългия живот.
И виждах накъде отива
проклетият от Бога род.

Той няма от покани нужда.
Жених си има свръхбогат.
Любов Христова му е чужда
и мрази всяка Благодат.

Сергия дай му – да търгува.
Да има стока на пазар.
А във сърцата да върлува
лукавият му тъмен цар.

Поканите вземи Си, Боже,
похулени от куп души.
Че блудницата днес не може
от грях и лъст да се лиши.

Тя земна винаги остава,
с обърнати към мрак очи.
И никаква Небесна Слава
не ще я трогне със лъчи.

Понесъл кръстните си рани
духът ми в Теб се упова,
че тези бляскави покани
не са изсъхнала трева.

Но тук и там, в света обречен,
откриха Твоята роса –
за онзи Миг, красив и вечен
на Сватба в Святи небеса.

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)