Когато езикът, мъчително сух,
от ада молитви изрича,
остава Отецът далечен и глух
и в лютата скръб не наднича.

На грешника празния земен живот
е гледал през всички години.
Ръце е протягал към жалкия скот,
но той е послушал гадини.

Съдбата е избор. Животът е път.
Смъртта е врата в сетнината.
И всичко се струпва, когато отвъд
претегли духа Съдията.

И няма за скверния златна среда,
събираща чисто и мръсно.
Не пие ли приживе Жива Вода,
оттатък за нея е късно…

Оттатък е Правдата с острия Меч.
В лъчите докрай безпристрастна.
Да прати злотвореца твърде далеч –
в тъмата, от мъки злощастна.

И нека от думите гняв не расте.
Роптание нека да няма.
Че само за живите хора са те,
преди да са паднали в яма.

Мислете за мен, като пътния знак.
За грешника – „Стоп“ преди края.
Че щом си отиде, погълнат от мрак,
не мога дори да го зная…

Тогава ще иска, мъчително сух,
към Бога слова да изрича.
Но кой днес остава далечен и глух
и в Божия Зов не наднича?…

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)