Пирува с първенците Валтасар
и вдига тост със чаша във ръката.
Търкулнатият от измама зар
корона му е сложил на главата.

Във царството си пръв, незаменим,
да се гордее с тежката си слава,
но в ноздрите на Бога да е дим,
какъвто силен вятър разпилява.

Пирува царят. Виното шурти.
Очите му от пиене са мътни.
В стените на палата лъч блести
и пръсти се явяват, някак смътни.

Изписват думи в каменния зид
и карат Валтасар да изтрезнее.
„Какъв е този надпис страховит?
Къде е тълкувателят? Къде е?“

Пристига скоро Божият човек
написаното с мъдрост да тълкува.
„Претеглен на везните, ти си лек
и славата ти шепа пръст не струва!

А царството ти днес се раздели
и дните ти са вече преброени,
че с Божието злато весели
сам себе си и своите хиени.

Властта ти свърши. Беше тя дотук.
Ще я разграбят перси и мидяни.
А ти смири се, щом Небесен чук
наказва те със думи провидяни…“

Във тъмна нощ издъхва Валтасар,
със копие пронизан от засада. 
Търкулнатият от измама зар
завлича в миг душата му във ада.

Та в бъдни на земята времена
да помнят всички що е земна слава…
Короната се носи, но с цена,
която в черен мрак се издължава.

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)