„Огън дойдох да хвърля на земята;
и какво повече да искам, ако се
е вече запалил?“ (Лука 12:49)

Езикът на Христос, Небесен,
докрай в живота си учи,
че той се лее като песен,
и като музика звучи.

Не са ти нужни преводачи
и речник даже не търси.
Пред Бог, когато някой плаче,
Той винаги ще го спаси.

Любов на всичките езици
е Огън, даващ топлина.
„Обичай“ щом ти бъде прицел
ти знаеш думичка една.

След нея следвай втора, трета,
изпълнени от Вечен Дух,
и за човешката несрета
не ставай сляп, не бивай глух.

Че всяка дума е родена
на Бога в огнената пещ,
и у човека осветена,
тя вече прави го горещ.

Каквото на Исус сме дали,
Той много повече е дал…
Небесен Огън да запали –
така сред всички е живял.

И с думи живи ни зарече,
с Език, в Делата Му пресвят.
Пристига Царството Му вече,
а тук мнозина още спят…

Учете думите, учете,
че скоро ще настъпи ден,
със жителите на Небето
да водим разговор свещен.

И който знае им Езика,
ще бъде сам един от тях…
Духът му от възторг ще блика.
Сърцето ще е пълен мях.

Езикът на Христос, Небесен,
в живота щом е опознал,
на Бог в Олтара е принесен
и ненапразно е живял.

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)