Всяка котва сърцето си вика.
Там, където я пуснеш – тежи.
Тя изпълва с копнеж мъченика
във Небето със зов да кръжи.

Зад съдбовната светла завеса
да прониква със Свят благослов,
и да знае мечтите къде са
преизпълнени с Дух от Любов.

Помъдрял от житейските бури
да се скрие в най-чист мироглед.
Че си струва, щом Господ притури
скръб и болка в живота му клет.

Котва само със тях се обръща
да потърси висок небосвод,
даже грозен светът да се смръщва,
че посоката има си брод.

Всичко тленно в борби остарява,
без вървежа да върне назад,
но сърцето до кръст се надява,
щом го тегли Небесният Град.

То смирено с надежда се кротва
и жадува през всичките дни
да потъне при своята котва
в озарени от Бог висини.

Ясен Ведрин
(Търсач на бисери)