Потеглил на Господ в самотния Път,
припомняй си Истина Свята,
че той е противен на грешната плът,
понеже я хапе змията.

И тръни те драскат с най-остри бодли,
и с хули светът те проклина.
А точно тогава най-много боли
от тази Адамова глина.

Не ще я премахнеш, но с Дух претърпи,
каквото ще има да става.
Гневът ти правдив е. Отвътре кипи.
Но нека духът се смирява.

На стара епоха във края си ти.
До време и тя ще премине.
А Пътят нагоре свещен ще блести,
защото към Бога един е.

И няма от Вечното други следи
по пътища криви и прави.
Потеглил със Вяра – следовник бъди
и Господ не ще те остави.

Ще счупиш прегради и тежки стени.
Ще смачкаш суетни забрани.
А в тебе залогът за славните дни
ще бъдат Христовите рани.

Потеглил на Господ в самотния Път,
ще стигнеш до бисерни двери,
и там, след премеждия страшни, духът
покоя си Свят ще намери…

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)