Преди светът бунтовен да замлъкне
и Праведният с Меч да го смути,
товарът си слугата ще домъкне
до Божиите бисерни врати.

Оставен на църковното бунище,
протягал беше шепите с блага,
с презрение готов да се насища
и хляба си да смесва със тъга.

Подритваха го гордите с насмешка.
Оплюха го охранени царе.
И всяка себеправедност човешка
отказваше духа му да съзре.

За лъскавата съвест на мнозина
той стана неудобният бодил.
И затова животът му премина,
тъй както Господ беше отредил.

Но идва миг с присъди и награди.
С делата върху праведни везни.
Товарът си слугата ще извади
и Цар Небесен ще го оцени.

Едва тогава… Да, едва тогава
от Правдата получил би ответ,
дали е търсил Божията Слава
или пред Съдията е проклет.

Светът е в залез. Скоро ще се мръкне
и звярът ще изскочи да ламти.
А Божият слуга все още мъкне
товара си до Святите Врати.

Дано в Мига, като секунда кратък,
открие сетнината си отвъд,
в Духа дарен със този отпечатък,
че Верният не го осъжда Съд…

И след това въздъхнал да прекрачи
във Град без болка, скръб и тъмнина,
където в мъка клетникът не плаче
и няма лъх от никаква злина…

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)