Във живота ми Пътят е стръмен
и умора докрай ме цеди.
Боря звяр, ретрограден и тъмен,
със едната си Вяра в гърди.

Силен вятър в лицето ми вее,
но не търся удобен заслон.
И почивката зная къде е –
при Твореца на Хълма Сион.

Помъдрях отстрани да се гледам
през Заветни и чисти слова –
за мнозина да бъда неведом,
като слух или хорска мълва.

Дух посоката с плът не пресича.
Те не стават в съюз светове.
Някой Пътя ми в зов ще обича,
друг душата ми с гняв ще кълве.

И не виждам в съдбата си драма,
че останах творец непризнат.
Само слепи водители в яма
гълтат слава от грешния свят.

Тя на мене не ми е присъща,
нито блазни ме трон или пост,
но от Чаша духът ми поглъща
капка две от Скръбта на Христос.

Този смисъл в съдбата ми стига –
да изгубя печалби по плът,
че следовник така се издига
на Спасителя в стръмния Път.

Разминават се двете посоки,
съдбоносни по прицел и взор.
И цените за тях са високи,
щом при среща си дават отпор.

Аз избрах, както Път се избира…
Щом съм тръгнал – докрай ще вървя.
Нека пръстното в мен да умира,
та Небесното да уловя…

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)