Дали ще бъде Вечен или ще е вековен
животът се простира във думичката „Век“.
Но скритият й смисъл, премъдър и съдбовен,
е длъжен да познава роденият човек.

Живял до сто години, навярно ще празнува,
със близки и познати вековен юбилей.
Но празникът тогава затвор ще му се струва
и даже би извикал: „О, Господи! Недей!

Недей ми дава още живот във старо тяло.
Прегърбен съм отдавна. Изсъхнал съм съвсем.
Сърцето ми стократно години превъртяло
утехата си иска и благия мехлем…“

Така стоят нещата със празника далечен.
Столетникът жадува последната врата.
Премине ли през нея – оттатък ще е Вечен
и там ще го очаква безкрайна Вечността.

Защо тогава Вечност от Век се образува,
когато тя си няма начало или край?
Какво за Бог е Векът, където Той векува,
човекът на земята едва ли ще узнай…

Не са ли Век в Твореца безмерните години,
в които сам пребъдва и чудното твори?
Животът във Духа Му не може да премине,
но в Святото пулсира и в Огъня гори.

Не ще откриеш Века във речника тълковен,
дори да те терзае дълбокият въпрос…
Дали ще бъдеш Вечен или ще си вековен –
сега избирай, братко, със Вяра във Христос.

Съдбата на човека е бързей скоротечен.
А изборът в сърцето – към птица или кърт.
Летиш ли към Небето – Животът ще е Вечен!
Дълбаеш ли земята – намираш Вечна смърт!

Ясен Ведрин
(Търсач на бисери)