Когато слънцето се скрие
и чезне ярката луна,
но в мрак земята се обвие
дори без лъч от светлина…

Когато стражите треперят
и силните превиват гръб,
а търсещите ще намерят
голямата, преляла скръб…

Когато мелничар не мели,
а през прозорец се стъмни,
и всички благородни цели
ги стъпчат хорските злини…

Когато тонове тъжовни
заглъхнат тихо в песента,
и тъмни облаци оловни
покрият свода на света…

Когато скакалец натегне
или бадем се разцъфти,
а звярът с нокти се пресегне,
та хората да изврати…

Когато скъса се верижка
и златна чаша се строши,
а дъх не стига за въздишка
на помрачените души…

Когато Пътят е затворен
в едно със Светлата Врата,
а скверно семе пуска корен
и никне жетва за смъртта…

Когато всеки на земята
намери Вечния си дом,
но вместо Вяра с Обич Свята,
в духа е случил на погром…

Тогава спира колелото
на свят, до дъното си крив.
Дошло е времето на Злото
и Гняв, възвишено правдив…

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)