Не проникват сияйни лъчите
през прозорци, изцапани с кал,
но пролее ли клетник сълзите –
цял живот за Небе е копнял.

И душата му жива ще блесне,
като дом, построен на Скала,
а вестители с дрехи Небесни
там ще свиват могъщи крила.

Само шепа сълзи за размяна
и в сърцето с Исус е богат.
Друга толкова Свята покана
няма никъде в грешния свят…

Че духът може всичко да ражда –
чувства, музика, думи, мечти.
Но дълбоката негова жажда
сред горчиви сълзи ще трепти.

Те са болки на камък, отсечен,
от Велика и Свята Скала,
който връща копнежа си вечен
във прозорци с измити стъкла.

Да пребъдва Христос, и да грее
като Слънце във дом осветен
а надеждата химни да пее
у човека с греха опростен…

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)