Недей с оклюмала глава
да гледаш горе, към елита…
Светът въздига онова,
което Бог за мерзост счита.

На почит – мутра и бандит,
хазартни босове, банкери,
и всеки мръсен паразит,
забогатял от далавери.

Пред баровете – джип до джип
и куп блестящи лимузини,
а влачи си бедняка шип
от страшни кризи на дузини.

В измамливият грешен свят
витае розова вселена,
а в нея всеки е богат
с една съблазън споделена.

Копае пропастта Мамон.
Разделя две различни раси.
Едните имат си поклон,
а другите са сиромаси.

Тежи в зениците, тежи
да гледаш горе, към елита,
но всеки там душа дължи
на княза в клаузата скрита.

С надежда в Правдата бъди
и там си сътвори пътека.
Не следвай скитащи звезди
към мрачна тъмнина довека.

Поклонът има сетнина.
Богатството е със верига.
Елитът плаща си цена,
светът когато го въздига.

Пленен от сатанинска стръв,
брои печалби милиони,
похулил Праведната Кръв
и в Жертвата забил пирони.

Съдба такава не търси!
Живей, с каквото Бог ти дава!
Едната си душа спаси,
далеч от всяка светска плява!

Плътта желязо не троши,
но то пленява я с окова,
и чезнат скверните души,
далеч от Вечността Христова…

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)