Сърцето колко ме боли
навярно само то си знае,
но още може куп стрели
за Вярата си да изтрае.

И още зло ще претърпи
от рани, гдето се не виждат,
когато плътските тълпи
го хулят, мразят и обиждат.

Мишена станало е то
и болката без ропот носи.
Не питам: Докога? Защо?
Спестявам тъжните въпроси.

Причината е вътре в мен
и с нея враг обезумява,
тъй както бухал в слънчев ден
от Светлината ослепява.

И със опърлени очи
души надъхва за вендета…
Търпи, сърце! И премълчи
скръбта от своята несрета.

Тя има смисъл по-висок
и прицел много по-далечен.
На Злото му е даден срок
и той изобщо не е вечен.

Привременно ще ме гнети,
но после в миг ще ме изгуби.
Тупти, сърце! Докрай тупти,
щом Кръст Заветен те възлюби…

Дори един рикаещ лъв
духа си против теб да свъси,
ти тласкаш земната си кръв,
а Бог с Небесна те поръси.

И чак оттатък, в някой ден,
ще видиш своята награда,
когато бъде утешен
юнецът в жертвената клада.

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)