На Господ Словото е право
и нека всекиму е ясно:
Или ще си коза отляво,
или ще си овца отдясно!

Ще дойде времето на Царя
изреченото да Си спомни,
и над света да се стоварят
съдбите – тежки и преломни.

Да каже Верен на овцете:
„Дойдете, най-благословени!
С Любов пламтяха ви ръцете
в години скръбни и студени.

За най-насъщната прехрана
във дар и клетникът гореше.
А Царят гладен не остана,
и жаден между вас не беше!

Облякохте Го с топла дреха
и посетихте Го в тъмница.
Най-свята бяхте Му утеха,
като Невяста и Светица…“

Да каже гневен на козите:
„Идете си от Мен, проклети!
Че имате рога, забити
на Царя в дланите пресвети!

Обърнахте Ми Хляба в камък.
Превърнахте благата в стока.
И нека пъкленият пламък
присъда бъде ви жестока.

Че Царят между вас не случи
на Милост или щедрост Свята,
но гонехте Го като куче
до краищата на земята…“

Какъв ли вой ще се надигне
на Царя след словата верни?
Вулкан от злоба ще изригне
в сърцата ялови и черни.

И пъкълът ще се отвори
да ги погълне като яма,
че път към светлите простори
направен за козите няма…

А Верните във Миг Небесен
ще зърнат Вечните предели,
където Господ им е песен,
и Дух във дрехите им бели.

Защото всеки заслужава
съдба на точното си място.
Или да е коза отляво,
или да е овца отдясно…

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)