Със заплахите идва тревога.
Във кошмар се превръща дори.
Пламва някъде страшният огън
и обществена сграда гори.

Или с някоя бурна стихия
се отприщват високи води.
А тогава сирените вият,
щом е имало поглед да бди.

Бдях и аз със Небесни стражари
за опасности, в мрака безброй,
че врагът с люта ярост стовари
над сърцата ужасен порой.

И се случи зловеща измама.
Беше стъпкан Заветът Свещен.
Зъл престъпник търгуваше в Храма,
но пък никой не беше втрещен.

Окупираха вълци амвона –
не изблея и агне от смут.
И след Юдова страст към Мамона
топлината отстъпи на студ.

Дълго бях на душите сирена
и не спирах с тревожния зов.
Всяка дума споделях, дарена,
със Свещения Пример Христов.

А косите ми в скръб побеляха,
и тъгата у мен се всели,
щом в стражаря видяха заплаха,
и в сирената – тъмни стрели.

Как да пиша във време неверно?
Как на Кръст да се разпна за тях,
ако виждат във бялото черно,
и във Жертвата – смъртния грях?

Със заплахите идва тревога.
А тревогата ерес е днес…
И когато подменят си Бога –
приготви се да бъдеш злочест.

Че във нива, от плевели цяла,
зъл смутител е житният клас.
И сирена напразно е бдяла
да ги стресне със Божия Глас…

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)