(В памет за Васил Левски,
Апостолът на Свободата)

До днес поглежда ме от снимка
един от Святите мъже,
платил за Вярата си с примка
от най-предателско въже.

Звезда да бъде в мрачината,
сияйна за един народ,
та да възправи колената
от петвековния хомот.

Светило ражда се от Огън
в сърцето бурно разгорян.
И само преданият Богу
със Правда в бъдното е взрян.

И Дяконът с надежда жива,
принесъл себе във Дар,
като Апостол си отива
при своя Свят Небесен Цар.

А Примерът му още свети
във мрачните ни времена.
Че Левски – Лъв е за поети,
и във килии – Светлина.

Да счупи тежката прокоба
над сиромашките души,
че вкусва Свободата робът,
веригите си щом строши…

Ясен Ведрин
(Хрониките български)