„Помнете Лотовата жена…“ (Лука 17:32)

Живея с неизбежната раздяла,
дошла към изтощения живот,
и свети ми в главата посивяла
историята с праведния Лот.

Преди да падне огън от Небето,
напусна той едничкия си дом,
но беше разделена във сърцето
жена му, непрежалила Содом.

За кратко тя очите си обърна
към мястото на грях и произвол,
но в този миг Гневът я бе превърнал
в една бездушна статуя от сол…

Какво ли днес с душата ще се случи,
когато Бог от грях я отстрани?
Ще иска ли смирена да се учи
от Неговите властни съдбини?

Готова ли е в Святостта да бяга,
когато Огън скверното гори,
или до край от болка ще се стяга,
че старото не ще се възцари?

Не искам лъх от мириса на сяра,
и помен от погиващия свят.
Покварени във слабата си вяра
отстъпниците тичат към разврат.

И гледката е скръбна пред очите
от хилядите Лотови жени…
Защо отново към Содом търчите,
та евтиният грях да ви скверни?

Живейте с неизбежната раздяла,
сега и днес… Не утре и отвъд!
Простената душа остава бяла,
когато следва Праведния Път.

Че само тук със острото на Меча
Христос пронизва стария Адам,
и този свят смалява се далечен,
а в новия се влиза, като в Храм.

С онази Свята, истинска надежда,
когато плът от Дух се умъртви,
и никога човекът не поглежда
към задното, но в предното върви….

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)