Самотата е дом на Светия.
Тишината е Божий тефтер.
А със Огъня Свят на Илия
се отключва Небесен безмер.

От Кармил се докосват звездите.
В пещерата духът е смирен.
И Йордан си отдръпва водите,
щом си с Вечност от Бога дарен.

Ветровете върхът укротява
и от тях не възниква беда.
А под смриката Ангелът дава
бяла питка и стомна с вода.

Цяло адово войнство трепери
от излъскан със Правдата Меч,
и с присъда от Святите сфери
над Ваал иде гибелна сеч.

Сред нищожни под слънцето сили –
има Сила със Вяра и Дух.
В колесница жребец ще изцвили
и ще пламне от Святост кожух.

За да блесне светилник в Олтара
и остави всевечни следи…
Тази чудна Илиева Вяра
нека блика у мойте гърди!

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)