„…станахме до днес като измет
на света, измет на всичко…“
(1 Коринтяни 4:13)

Доволни са църковните метли,
че всяка в миг словата ми измете.
И мен, ако от мъка ме боли –
то празник е честит за враговете.

Бунището превърнах на амвон
и там реших мечтите си да лея –
за твърде благодатния Сион
и Смисъла оттатък Галилея.

Да бъда измет стана ми съдба.
На църквите – отречен и омразен.
Започнах си самотната борба
от вяра пълен, и от слава празен.

Ридание и скръб не доживях
да ги дочуя в моите палачи.
Тъй чужди са на гърления смях
злините, от които някой плаче.

Горях в неугасимия си плам.
И книгите ми смачкани горяха.
Ръце протягах, искайки да дам,
когато на пазар пари звънтяха.

Разбрах тогава… Пропаст ме дели
от куп души, пред вярата ми клети.
Обичат те с църковните метли
излъсканата сграда да им свети.

Изметен съм… И нека съм такъв!
Позор за всеки устав и доктрина.
Но вярвам, че над мене капка Кръв
по-силна е от клетви на мнозина.

И даже, от света опозорен,
ще нося козинявата си дреха,
защото в дух, от Бога озарен,
Христос е съвършената утеха…

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)