Змия от ръката си Павел изтръска.
Ухапа го земната твар.
А гледката беше тъй страшна и дръзка,
че пламна в душите пожар.

„Навярно убиец е! Дял му се пада!
Делата си в смърт да плати!
Щом зло е извършил – ще стигне до ада,
за него отворил врати.

Настига такива най-бързо съдбата,
дори прекосили море.
Защото отровна го клъвна змията
и той всеки миг ще умре…“

Но време минава, а Павел си диша,
без болка, дори без оток…
И чува се там сред туземците скришом:
„На гости дошъл ни е бог!“

Такава е слабата вяра туземна –
от плътски очи се мени.
И някак не може природата земна
с Небесна човек да плени.

А малко е нужно… Да чуе сърцето,
че то е в живота врата.
Исус щом похлопа, отваряй! И ето –
дошла е при теб Вечността.

Дошла е прегръдката – нежна и Свята
Небесна Любов да дари.
И няма тогава да хапе змията,
та твоя живот да мори…

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)