Години минаха в искри
и младост като зов премина.
Слугата своя дар не скри,
но го раздаде на мнозина.

Един със радост го прие,
а друг с омраза го отрече.
И скръбното ми битие
е с ясна равносметка вече.

Дали ще бъде друга? Не!
Не чакам никаква пощада.
Стоя пред Бог на колене,
но приживе горя на клада.

За всеки лъч от светлина
платих със тежки дни и нощи,
но Ерихонската стена
остана да ме хули още.

Подобно вирус припознат
постави ме под карантина.
И страдах в страшния си ад,
но някак без да се спомина.

Не търся стол на първи ред.
Хвалба човешка ми е чужда.
Тръбата има си Завет –
девици нощем да събужда.

И даже смачкана от гняв,
звука си верен ще засвири.
А кой е крив, и кой е прав,
отгоре Господ ще издири…

Години светеха в искри
и младост като зов премина.
А дарът, който в мен гори,
поне докосна неколцина…

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)