Потъват в неизбежната забрава
на хорицата земните дела.
И все едно е преходната слава
за колко време шумна е била.

Остават песъчинки в шепа пясък,
размити от поредната вълна –
със своето падение и блясък,
и избор между благост и злина.

Кръгът не се превръща в перспектива,
но всичко в повторяемост върти.
Животът идва. После си отива.
А времето забързано лети.

Посоката е избор за вървежа
и пътят има крайната си цел.
Следите се оставят – да бележат
цената до далечния предел.

Но колкото и сила да положи –
човекът страда в земния си плен.
И в битка с гравитация не може
да полети съвсем олекотен.

Напусто са усилията пръстни.
В небесното плътта не прави скок.
И някъде, в годините си късни,
разбира, че нищожна е без Бог.

И само от сърцето чиста вяра
нагоре би могла да полети,
където Вечност, от света по-стара,
притегля с неотворени врати.

И вместо в неизбежната забрава,
във Свята Памет да твори следи –
за тази сетнина си заслужава
на този свят човек да се роди.

Ясен Ведрин
(Търсач на бисери)