Смирено погледни отгоре
към идещите съдбини.
Дворци от пясък ще съборят
дори нищожните вълни.

Със всичко грешно се сбогувай,
което в разума горчи,
и в чиста вяра помъдрувай
защо светът се помрачи.

Над гневното море от роби
царуват богове от пръст,
а в сиромашките утроби
се трупа жаждата за мъст.

Жестока власт, несправедлива,
души с насилие мори.
И правдата е твърде крива,
купуват ли я със пари.

Прослойки златни не зачитат
на клетника едната скръб.
Ядат и пият до насита
върху нещастния му гръб.

Коват измамливи закони.
Премазват с палките протест.
И винаги до края гонят
нечистия си интерес.

А някъде над тях се взира
един навъсен Съдия,
но злият Злото си не спира,
роден от мръсната змия.

Търчи след нея в пропаст черна –
мъртвец с монети на Харон,
и в своята душа безверна
прилича на ръждив пирон…

Смирено погледни отгоре –
светът предаден е на Съд.
Вратите бездна ще отвори,
за да погълне грях и плът.

Потоп изпраща Съдията
греховните да разори,
но ти, покрит от Милост Свята,
в Христос дълбоко се смири.

И влез при Него, във Ковчега,
преди високите вълни,
че Той е Алфа и Омега
на идещите съдбини…

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)