Не искам слава, и не моля
за блясък и авторитет.
Оскар за главна мъжка роля
не ми стои на дневен ред.

Сред земните аристократи
да бъда мумия с костюм,
и егото ми да се клати
от всичкия възторжен шум.

Но тези да ми бъдат нека
словата без излишен грим –
избрах си стръмната пътека,
а не червения килим.

Че филмът, в който аз играя,
е от живота ми по-жив…
С лъчи пронизан от Безкрая
да пия жребия горчив.

Не учих от сценарий фрази
и нямах земен режисьор.
Светът до ярост ме намрази
и ме обрече на позор.

Не бях реклама на плакати
и звездно име от афиш.
Сред хора тлъсти и богати
не търсех светския престиж.

Запомних с мъдрост несъзрима –
човешкият поклон тежи.
И всеки своя бог си има
един живот да му дължи…

Избрах си моя. И не страда
духът ми в избора си Свят.
Не чакам преходна награда
от Вечната Му Благодат.

Че тя не е любов по сметка,
но Кръст, на който плът боли.
И вместо златна статуетка
приех венеца от бодли.

Живях във Святата Му Воля
и ще живея занапред.
Оскар за главна мъжка роля
не ми стои на дневен ред…

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)