Поклонът е печатът на съдбата,
създаден да диктува и тежи.
Навел пред господаря си главата,
поклонникът дъха си му дължи.

От пътя си не може да избяга,
когато той е избор осъзнат.
Дългът по право примката затяга
и няма вече връщане назад.

Светът е днес арена на поклони
и сблъсъкът невидим между тях.
От златен трон сред мраморни колони
до гетото в мизерия и крах.

Но винаги сърцето преживява
платената с поклона му цена.
А после, в края, Вечност наследява –
било от мрак, или от Светлина.

Такъв е той – печатът на съдбата.
За избора – невидима юзда.
Пред него се превиват колената
и той в душите прави си бразда.

И мъдро е, преди да коленичи,
човекът Верен Дух да избере,
защото цял живот ще Го обича
и с Него ще живее и умре.

Че после идва неизбежна драма
за хората с погрешния поклон –
да търсят мир, какъвто вече няма
след блясъка на земния им трон.

Ясен Ведрин
(Търсач на бисери)