Усещам тежката умора
от крайностите разлюлян.
Между венеца и позора
пребъдва чистият ми блян.

Привикнах злият да ме мрази,
и верният да ме цени,
а Господ всякога да пази
живота в скръбните ми дни.

Светът е невъзможно смесен
и сблъскват се Добро и Зло.
Един с произход е Небесен,
а друг е с тъмно потекло.

Един от дявола проклина,
а друг с любов прощава днес.
Това е пъстрата картина
на тежест и противовес.

Огънат ли ми добротата
незлобие ще ме спаси,
дори да блъскат по вратата
слова, подобни на оси.

Отказвам да си пълня взора
с насилие от грешен род.
Между венеца и позора
аз страдам, давайки Живот.

Съдбата полюси обръща
и Бог превратности твори.
Гонител брата си прегръща,
довчера викал му: Умри!

А аз не бързам към венеца
да гледам, слава пожелал,
защото пътят на светеца
минава през позор и кал.

И може би едва накрая,
духът ми щом се умори,
за Бог опозорен, ще зная,
че Той венец ще ми дари.

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)