(На една приятелка във Вярата)

Когато се въздига плява,
а Храмът е съборен плет,
човекът в Бога оцелява,
щом има вяра-слънчоглед.

Не може с нея да изгуби
лъчите Святи на Христа,
защото истински ги люби
от утрото до вечерта…

От изгрева лазурно златен
до залез кърваво-червен,
животът му е благодатен,
принесен Богу всеки ден.

И знае слънчогледът верен,
че топли своите зрънца,
а в своя Господ ще намери
Любов от хиляди сърца.

Че Той е Слънцето, Което
блести над всички светила,
и всяка вяра на Небето,
за Него жива е била.

А щом Го следва в зов изречен,
в лъчите на Свещен Завет,
пребъдва в Смисъла си Вечен
човекът с вяра-слънчоглед…

Ясен Ведрин
(Търсач на бисери)