Светът към пъкъла залита
с лъжи безпаметно пиян.
За Правда никога не пита,
изгубил чест, морал и свян.

С тотеми, идоли, кумири
душите дяволът лъсти.
И страсти, щом човекът дири,
от тях ще се опропасти.

Вестта на Господ Бог е блага,
а пък неправдата вони.
Нечестието примка стяга
над непростените вини.

Пропадат евтини лекета
във своя устрем късоглед,
подобно гръмнала ракета
след някакви секунди пет.

И гледат в бъдното далече
сълзящите от скръб очи.
Да идва този свършек вече
злините в миг да заличи.

Дъждът душите да измие.
Роса от Правда да блести.
Животът благ да се открие,
когато Бог го възвести…

И чудната Надежда Свята
да видят всички племена,
че Цар дошъл е на земята,
и ще царува в Светлина.

Светът към пъкъла залита
и в него цял ще изгори,
преди Христос с Небесна свита
нов свят честит да сътвори.

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)