Спомни си Петър – там, на двора,
край огъня глава привел,
и сред гъмжилото от хора
внезапно как пропя петел.

Той три пъти изкукурига,
преди във тъмното да спре.
А пък рибарят запремига
и сам поиска да умре.

Христос към него се обърна –
смирен, охулен, поруган.
И щом за кратък миг го зърна,
през Петър мина ураган.

Че думите Му той си спомни
и срам душата му вгорчи,
когато Святи, чисти, скромни
погледнаха го две очи.

Дали светът, от мрак отровен,
днес има нужда от петел,
да би усетил се виновен
в греховния си безпредел?

Да би съдбата си изплакал
и взор обърнал към Исус…
Едно прощение дочакал
в затвора си, без Бога пуст.

На пръсти се броят петлите
и ярост земна ги гнети.
О, грешни! Докога ще спите
и дух лукав ще ви върти?

Един рибар с любов понесе
в духа си цяла Канара,
а примерът му жив до днес е
в петли с проскубани пера.

Ясен Ведрин
(Възходът на падението)