„Моето иго е благо,
и Моето бреме е леко…“
(Матея 11:30)

Тя, Вярата, е много лека,
когато пръст не й тежи.
Издига в светлото човека
и там мечтите му държи.

Преборва страхове, прегради,
и стига до Престол дори.
В крилата й, орлово-млади,
Небесният копнеж гори.

Тя, вярата, е много тежка,
когато я пришпори плът.
Пълзи под слабостта човешка
в широкия от гибел път.

Стреми се към живота сладък,
избрала лесните неща,
но във световния упадък
докрай поглъща я нощта.

Тя, Вярата, е огледало…
И в нея Образът е зов.
Сърцето, Кръста си избрало,
пребъдва във Духа Христов.

Човекът, в Пътя щом пътува,
докосва Святия залог,
че всичко Вярата си струва,
когато я притегля Бог…

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)