(По шеста глава на Пророк Даниил)

Дори да го хвърлят при лъвове в яма –
на злите допуснат е срок.
И няма трагедия страшно голяма
в живота на Божий пророк.

Той своята чаша до дъно изпива,
дори от пелин да горчи.
Не трепва от ничия зла съпротива
и страх не задържа в очи.

В ръката Господна и звярът притихва,
най-кротък пред Бога лежи,
когато сатрапите трупат си лихва
от хули и мръсни лъжи.

Във битка с човешката злоба безмерна
сред лъвове слязъл е Лъв.
Те кланят се Нему във ямата черна,
изгубили жажда за кръв.

На утрото после излиза пророкът,
изпълнен от Мир, невредим.
Не среща душата му участ жестока
в живота, на Бога дължим.

Ръмжат зверовете и ярост постига
лъжците в дълбокия ров.
А Господ слугата Си в Слава въздига,
понеже е Верен, Христов…

И този до днес е последният прочит
на случка от зли времена.
Да имат човеците Вяра и почит,
когато блести Светлина.

В сърцата отворили верен прозорец,
да гледат нагоре, в Сион –
към Онзи Всевечен и Свят Миротворец,
седящ на Преславния Трон.

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)