„Който намери живота си, ще го изгуби;
и който изгуби живота си, заради Мене,
ще го намери…“ (Матей 10:39)

Изгубих си мечтите на земята
и вече не намирам ни една.
Умът ми спря години да пресмята
в горчивите и тъжни времена.

И днес, ако душата ми получи
щастлив на изобилието рог,
ще бъда просто жалък като куче,
обърнало опашката към Бог.

Но нека да останат дните груби,
а аз докрай да понеса щети.
И земното безследно да се губи,
дори плътта за него да крещи.

Съкровище сърцето си събира.
Или е тук, или е там, отвъд.
Един от господарите умира,
а другият остава като път…

Кого да умъртви е избор личен
на онзи, който вече е роден.
Или ще бъде клетник най-трагичен,
или със власт и слава обграден.

Не в този свят намира се чертата,
претеглила вини и теглила.
Животът ще започне там, оттатък,
след изпита на земните дела.

Когато всички думи ще са късни
във вече изявена сетнина.
А с изборите, чисти или мръсни,
ще се яви платената цена.

Дошъл от битието си безславно
ще взема отредения си дял.
И чак тогава нека стане явно
богатството, което съм събрал…

Ясен Ведрин
(Бакърена паничка)