Живея зад невидима завеса
и моят дух за древното гори,
а този свят е смачкан от прогреса,
и Злото безпощадно го мори.

В епохите отминали вторачен
издирвам с вяра чисти семена
и винаги намирам своя начин
да оцелявам в Мир и Светлина.

Животът ми е там, във Простотата
на Истинските Божии слова,
където следват Пастиря стадата
и никне благодатната трева.

Където Хлябът дъхав се изпича,
а Виното от мехове тече,
и винаги след своя Господ тича
един слуга със вяра на врабче.

Очи притварям, а сърце проглежда.
Изричам дума – в миг да полети.
И щедри пред едната ми надежда
отварят се Небесните врати.

Не питайте, приятели, къде са…
Към древното обръщайте очи!
Че то е днес невидима завеса
на Божиите праведни лъчи.

И който го потърси с чиста вяра,
сам себе си привлича в Свят Завет,
където Вечност мъдра и прастара,
му става Слово от масло и мед.

Ясен Ведрин
(Търсач на бисери)