Правдива мисъл ми навява
най-искрена в сърцето жал.
В живота спре ли да раздава,
човекът вече е умрял…

Той може някак да изглежда
за хората околни жив,
но дух от мрака го отвежда
на пътя зъл и нечестив.

С ръцете, вързани от корист,
в душата – с алчна празнота,
ще срещне тъмната си орис
сред най-печалните места.

Но днес, докато още тука
сърцето му е в мрачен плен,
да чуе как отвън почуква
Спасител, светъл като Ден.

Вратата в миг да Му отвори,
очи да бликнат от сълзи,
че Помощ е дошла отгоре
врага жесток да порази.

И идва чудото тогава –
ръце протегнал в Светлина,
ще почне той да се раздава,
изкупващ своята вина.

В нетление ще се облича
и в саможертва ще гори…
Готов да вярва и обича
и Бог в сърце да възцари.

Дано прогледнат всички слепи
и глухи чуят този зов.
Христос протяга пълни шепи
със Светлина и благослов.

Отгоре Свято е Небето.
Отдолу гълта страшен ад.
И има смисъл битието,
изпълнено от Благодат.

Без нея всичко потъмнява
и мрак душата е сковал.
В живота спре ли да раздава,
човекът вече е умрял…

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)