Насъбра се огромна умора
и в духа ми товарът тежи.
Зов изричах към хиляди хора.
Сеех Правда и борех лъжи.

И надежда си имах едничка,
че от птици се раждат ята.
Но със моята искрена птичка
не дойде на света пролетта.

Той остана си в ледната зима,
от омрази и ярост скован.
А пък Смисълът? Още го има,
но отдавна е в зло поруган.

Ако свети в Небето комета –
кой ще зърне самотния ход?
Плът стреми се към яма проклета,
и за нея това е живот…

Ще остане и сляпа, и глуха
за юнец или Вечни следи.
Колко хора мечтите ми чуха
и видяха дълбоки бразди?

Имам истински, знам, неколцина.
Не за тях този стих се твори.
Моят път е приключен. Премина.
И буксувам на място дори.

Бях в живота си щедър и верен.
И все още протягам ръце.
И издирва ми погледът вперен
топъл зов от случайно сърце.

Но случайности в пътя ми няма.
Който трябваше – вече дойде.
Нямам жетва чрезмерно голяма.
Нито властник – блага да даде.

Но ще кажа на Бог, че ми стига
този верен остатък по Дух.
Имената им в Святата Книга
аз отдавна в духа си дочух.

Тях ти нося, Исусе! Малцина,
но родени от Божия Зов!
Миг, преди като лъч да премина
в Светлината на Твоя покров!

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)