От остри копия прострелян,
но следвал вярната си цел,
пред моя Господ безпределен
достигнах сетния предел.

И нека никой да не счита,
че вече съм за Него сух,
но как се носи да попита
в сърцето планина от Дух.

Слуги са слизали мнозина
от Хълма с чудна Благодат,
и всеки Пътя си премина
на този зъл, неверен свят.

Със своя Пример да бележат
отколешните векове,
и Кръста си да мъкнат тежък,
и да преборват зверове.

Когато твърдостта пребъдва
у камък, сътворен за Храм,
умората не е присъда,
но знак, че той е вече там…

И миг, преди да си замине
при всички други светила,
Духът му дава да почине
от свършените си дела.

Това е скромната ми Вяра,
надмогнала над грях и плът –
дарих се, и остана в Дара
Живот на Истинския Път.

И нека ми спестят въпроси
пред Бога как платих цена,
защото Той е, Който носи
товар от Свята планина.

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)