(По Галатяни 2:20)

Не искам Кръстната размяна –
за мен Живот, за Него – смърт,
но нека с Вяра поругана
пребъдвам в Камъка Му твърд.

Човекът е това, което
в Духа е приживе събрал,
и сам приема под Небето
от Бога писания дял.

Да си потърся келепира
отдавна нямам интерес.
Един живее, друг умира,
понесъл жребия злочест.

И нека ме пропусне слава,
когато в скърбите съм сит.
Честта не всякога се дава
да прави верния честит.

Умира ли Христос на Кръста,
до Него ще умирам там.
Отровата ще пия гъста
от злите тръни на Адам.

Не искам Кръстната размяна
в живота ми да проличи.
Лишен от сладката Осанна,
в „Разпни Го“ нека ми горчи.

Ясен Ведрин
(Птицата в теб)