(По Римляни 8:18-19)

С каква Вселена, Боже мой,
да би дарил рода човешки,
когато сатанински вой
народи блъска като пешки?

Избиват се за къс земя
и вдигат граници с омрази,
а от лукавата ламя
не иска никой да се пази.

Висока летва е Христос,
от страстите непокорима.
Един търчи за власт и пост,
а друг – богатствата да има.

В планета, под звезди безброй,
решил е злият да върлува.
Вселената Ти, Боже мой,
да би могъл, ще изтъргува…

Но аз се радвам, че Си Свят
и грях до Теб не приближава.
Поглъща огненият ад
човеци, станали на плява.

Тях няма Зов да възвиши
в Небето чудно над безкрая,
защото слепите души
в къртичина си търсят рая.

И само Верните отвъд
в съдба, с Агнеца споделена,
ще видят Вечния Ти Път
към необятната Вселена…

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)