В стръмнината най-трудно се чака.
Там не блеят щастливи овце.
А от вятъра леден на мрака
студенеят нозе и ръце.

Канарата ми там се намира
над доволни от пръст долини.
Който духом Я търси – умира
и възкръсва, щом Тя го плени.

Извисен над света безпощаден –
за пощада молитви редя.
Хляб да бъда за клетника гладен,
а за слепия – буден да бдя.

И товара докрай да износя –
тежка раница с тъжни съдби.
Щедра Милост със шепи да прося,
уморен от безкрайни борби.

Още живо сърцето тиктака
и отмерва последния час.
В стръмнината най-трудно се чака –
с буйно пламъче в острия мраз.

И отдавна душата ми иска
да лежи сред Небесни треви,
а над нея роса да се плиска,
без от ничия скръб да кърви.

Не жалея за пътя си стръмен.
Бе единствен от избор и зов.
Над света, от безумие тъмен,
бях за Верните Свят благослов.

И такъв до Мига ще остана –
в стръмнината за тленните скрит.
Нека бъда Господната рана
и оцетът Му, с вяра изпит.

Че слугата съдба не избира.
Тя белязва го с Вечен печат.
Да живее, когато умира,
и да бъде в Духа Благодат.

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)